"Защо плачеш?" попитах те,
а ти ми каза "Защото светът е сълза" -
Беше малко момиче, още дете,
как толкова рано всичко разбра?
"За къде си, тук не съм те виждал?"
"За никъде" просто ми каза.
В очите ти имаше само печал,
а после скочи, и влакът те смаза...
Огледах се. Никой нищо не рече.
Всички се качваха, слизаха,
бездушно спокойни в бездушната вечер -
Хората нито мразеха, нито обичаха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация