25.10.2007 г., 14:30 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
863 0 8

* * *

 

На Криса

 

Като малки

с една моя приятелка

бяхме влюбени в „Бийтълс”.

Тя свиреше на китара,

а аз мечтаех.

Четях стиховете на Джон,

а тя свиреше на китара.

 

Като малки

си представяхме Ливърпул

бийтълсмеката –

и вечер пред блока

полеката

двете

обмисляхме плановете

как да стигнем до там...

 

От тотото да спечелим -

толкова е наивно да вярваш...

Трябва ни нещо по-рационално.

Бяхме малки

и мислехме трезво -

вместо в тотото,

в касичка

по двайсет стотинки на ден,

ще си купим мотор,

а бензинът е евтин,

през Европа ще минем

и Ламанша -

все ще прескочим някак...

 

В крайна сметка -

две пасти и малки бози –

твърде широк се оказа

Ламанша.

 

 

 

Бургас

05.09.2005 г.

© Авигея Давид Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хе-хе, много сте мили, благодаря ви за хубавите думи!
  • Браво! Добре дошла!
  • Браво много мъдро!!!В крайна сметка -

    две пасти и малки бози –

    твърде широк се оказа

    Ламанша
  • Върнах се много години назад. Благодаря!
  • Много мило стихотворение! Браво!
  • Оо и "добре дошла" пропуснах да кажа
  • Много хубаво е!Обожавам Бийтълс,баща ми ме научи да ги слушам Сещам се за него някой спомене ли Бийтълс или щом ги чуя.Зарадва ме стихотворението ти!Поздрави!
  • Приказно хубаво , до болка познато!
    С обич за теб и за Бийтълс.Много се
    радвах на първите плочи и записи.
    Ех, че славно време беше, и бозата
    беше друга, по хубава!И най-вече за
    мене беше младост!Благодаря , че ми спомни-1970 година!
Предложения
: ??:??