24.06.2016 г., 20:52 ч.  

*** 

  Поезия
313 1 2

Настана и жътва -
класовете си рожби даряват.
Жетвар се прекръства,
път „Кръстен” поема и Хлябът.

 

Жетварка пее,
а не виждам бяла забрадка -
черна тя се ветрее
над поле с Незабравка.

 

Каквото ми взе -
било ми е за даване.
Каквото отне -
за помен раздаване

 

Което преплувахме -
било е Твое море,
от суша се страхувахме -
акостирахме в Небе.

 

Що остана от двама -
в глътка побра се едва
и мъничко слама
от „онази в Ръжта”.

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??