Сама съм отново - познати стени срещу мен,

какви ти стени, същински окови.

Свещта си догаря спокойно, приветства  и мрака,

дошъл да погълне и тази последна минутка от "днес".

Навсякъде тихо, спящи тела по леглата - навред.

Открехвам прозорец едва, познати сенки и призраци 

се носят с всеки полъх на вятъра - мълчалив е дори и градът.

Тъмни очи се заглеждат в нощта... побеснелите мисли не спират

тревожно да блъскат в нечия объркана глава.

Ножове, игли и метали раздират последното  кътче невинна душа.

Няма спокойствие  на тази земя... изкривява се всичко

красиво след време... спасение има само в любовта.