Секунда, стопена в олово.
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си
във скута ми.
Тягостно, натрапчиво чувство.
На сиви петна
откроява се сивото.
Ти, още затворил клепачи,
лежиш.
Събуди се! Нека двама
рисуваме с цветни моливи!
Секундата, стопена в олово,
отлита.
Още си в скута ми,
но не обичам олово!
© Йоана Колева Всички права запазени
но как след прекрасния стих да напиша.
С химикалка, с молив и с флумастер не става
Пламенни пръстите треперят в грамажа...)
Поздрави от бате Илко.