Прекарах лято незабравимо

с приятели, които бяха с мен,

през всичките години,

в които бях в плен.

Ти чувсташе се пренебрегнат,

защото бях далеч от теб,

но мислено прекарвах цялото си време

в безмилостен копнеж по теб.

Ти мойте мисли не разбра

и сложи край на щастието наше,

бях рухнала, съвсем сама

в онази вечер страшна.

Примирих се и прекарвах

всяка вечер, мислейки за теб,

аз в дните радостни живеех,

отминали за мен и теб.

Надеждата последна ще умре

и пак отново тя ще се роди.

Приела образ на дете,

което носи всичките мечти.