Живееш във свят на надежди
със чувства добри и зловещи,
приятел всеки наричаш,
но на сълзи го обричаш.
И мислиш, че важен си, зная,
за мен много ще ти призная,
но хората те презират,
да те забравя ме провокират.
© Красимира Тодорова Всички права запазени