тишина, мухите дори ги няма
само аз вървя по света
нарамил своята драма
на арената срещу себе си  да я разреша

в главата ми бушува тълпа 
аплодисменти ту за едната, ту за другата страна
удар, блокиране ,покой 
разплакан е лирическият герой

изведнъж изпадам в транс
започва хипнотичен танц
ураган от странни същества
се смеят в моята глава

два самошамара и край
озоваваш се в някакъв рай
дето интелектуалец си ти
и раздаваш букет от мечти

и накрая ти казва, че си олигофрен
хващаш клавиатурата да се оплачеш от мен 
но нищо не се получава
философията ти е потънала в забрава