Не се страхувай.
Аз съм много близо
със цялата закрила на Земята.
Под кръпките на вехтата си риза
сърцето ми е цялото от злато.
Освен това за теб е претуптяло
тъга и страхове, и безтегловност,
макар под ключ в човешкото ми тяло
сега се чувства искрено и волно.
Не се страхувай. Ден ни е – за смелост,
ръката ти треперещата ще хвана,
защото “утре” днес ни е отнело,
защото утре може да ни няма.
По пътя има трудности и болка,
земята е загадъчно неравна,
но можеш с мен да стигнеш нависоко
единствено защото си повярвал.
© Деница Гарелова Всички права запазени