умрях, видях какво е горе
и пак се съживих
литнах из сините простори
и себе си открих
видях се сред цветята
на цъфналата ръж
обелил колената
да те целувам дваж и тръж
прочетох мислите си после
и се ужасих
как може звездите нощни
да избледняват от твоя лик
как може вятърът огромен
да е такъв злодей
да разказва страшен спомен
вместо приказка да пей
как може да сънувам
принцеси с приказни очи
и после буден да бленувам
сърцето как свири до, ре, ми
как може душата оскотяла
тъй приказно да пей
дали видяла те е цяла
или луната твоята мечта огрей
целунах те но беше късно
сърцето спряло да тупти
само на небосклона пъстър
спомена тихичко шуми
© Всемнелюб Всички права запазени