Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.
Очите ми обичат светлина
от усмивките, с които плува,
но уморени са вече от лъжа,
с която всеки се преструва.
Ръцете ми харесват топлината
на тялото, за което те жадуват,
но изстиват с болката позната,
че в реалността не съществува.
Сетивата търсят някъде утеха
за сърцето, което все тъгува,
но усещат навсякъде смеха,
който всеки иска да си чува.
Бих могъл душата да накажа
да не вярва и не се интересува,
но заключа ли я, ще я смажа,
и животът с мен ще се сбогува.
Vacuum
© Влади Мир Всички права запазени