Обичах своето безвремие и дъха на кожата ти рано сутрин,
обичах ги в Неделя, а от останалите дни почти не помня...
Опитах се, не стана - пак да стана,
да опитам или
да си припомня -две души как в една се бяха вплели и
в
твоите парченца спомен, на две-три снимки - общи, пак потърсих някъде усмивка - такава от Неделя,
но само скръб и тъга ги бе обвила.
Скръб по неделния полузабравен спомен...
На М.А.
"дори..."