Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена сладка, о, миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная защо ли си с мен.
Какво ли намери, какво ли разбра
за мойта непокорна и черна душа?
Въпросът "защо си тук?" и "до кога?"
ме изпълва с отчаяние и черна тъга.
Не вярвам в Рая - аз съм за Ада.
Там ли ме водиш с тази наслада?
Да те имам за миг, преди вечността
да ме прати при Дявола, и там да се спра.