* * *
На Ж(р).
Колко е дълга тази пътека,
която изкачвам от много лета!
Докога ще се вие безкрайна, неземна!
Притегля ме силно в розова мъгла.
Докога ще люлея сърцето самотно!
Докога ще прегръщам сянка в тъма!
Докога ще целувам образ в мъглата!
Докога ще те топля с прегръдка в съня!
Игра на чувства, бездна помежду ни.
Разпилени мислите надничат зад стена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация