* * *

24.10.2012 г., 5:09 ч.

Поезия

563 0 2

Отново ме отмина вятърът
и мъртъв ще остане този сън:
край прозореца седиш сама,
сама... аз къде съм?
Вън вали и капки влага
(изсушена от очите ти)
ме покриват с топли ласки -
търсени и само в сънища познати.
Ти... къде си...?
Сред толкоз отразени сенки
в огледално-мокрия асфалт.
Колко дни и нощи ни остават? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения