Любовта била от всичко по-могъща -
не бих повярвала, ако не беше ти.
Но даже разстояния тя не признава, явно,
щом всяка нощ до мен заспиваш ти.
Е, може би не е буквално
и може би прегръдките са само сън,
но за удавника и сламката е важна,
а моите сънища са повече от туй.
В тях настоящето изчезва,
там минало и бъдеще се сливат в едно
и другото е без значение,
щом сгушени сме в топлото легло.
Ти, мили мой, на сутринта недей губи надежда,
срещни ме пак и тази нощ в съня -
ще се целунем
и ще се прегърнем нежно,
за да докажем, че е всесилна любовта.
© Веселина Жечева Всички права запазени