28.06.2013 г., 21:15 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
714 1 8
А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.
Горим се от твърде оголени чувства,
а после навличаме бронежилетката.
Онази любов ни се струва измислена -
петбуквена рима на думите в клетката.
А всъщност е тънката сянка на нежност,
която в следите ни трънени крачи...
И толкова много прилича на вечност,
че онзи отгоре се смее... и плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??