Не вярвай в техните очи,
не попивай сълзите им.
Те истината изопачават
с бледите си души.
Не слушай техните думи,
не търси помощ в техните гърди.
Те надеждата покваряват
с озлобените си мечти.
В сърцата им само каменни лъжи,
очите им празни - студени пустоти.
В думите им само горчилка кипи,
в ръцете си ножа почистват за сетен път.
В гърдите им въздух с отрова пропит,
в лицата им - грозен -
утеха намира страхът.
А думите им с развратна глъч,
а човечината някъде - стаена далеч,
промъква се неканена, развява смут.
© Александра Ангелова Всички права запазени