Дочитам последните страници

от томовете със спомени,

лягаш на възглавницата до мен

като в чисто нов кадър.

На забавен каданс минава нощта,

на сутринта листовете са смачкани,

пак сме играли без да се пазим, нали?

Превърта се касетата, сценарият лежи

между нас, написан готов, но зейва антракт.

Как ли е минало времето?

Измервахме го някога, залепили тела до стената.

Нов ден, сцена, дейстиве, диалог,

нови томове спомени в тъжен монолог.