3.02.2012 г., 23:33 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
566 0 0

Мокрят сълзите лицето,

клепачите не се затварят,

изгарят в пламъци очите

и на небето стават огледало

 

Отдръпнаха се устните - студени,

ръката бавно се отдръпна,

лицето се превърна в мрамор,

а думите - в далечен шепот.

 

Вина и страх, в душата спотаени,

изплуват като пенести вълни,

разбиват се в стени непоклатими,

в скалите на отминали мечти.

 

© Чери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??