Над площада от коледен блясък пленен,
прогърмява последна звезда наранена
и към вкъщи потича река устремена,
под елхата да срещне нощта пресвещенна.
А край нейния бряг, там на пейка самотна,
до фонтана на парка, накрай на нощта,
сред кашони и чанти старица сиротна
стяга коледа своя напук бедността.
Два буркана от кетчуп и лукче - глава,
от контейнер за смет и с мъка събрани.
Хляб нарязан на тънки филийки, но чер,
две яйца без жълтък, но твърдо сварени.
И празнува тя святата Коледна нощ,
без лъжица, покривка, без златен бокал.
Господ идва, присяда на каменен кош
и ръката ѝ взема, изтрива печал.
© Хари Спасов Всички права запазени