Вятър роши косата ти тихо в нощта,
и сякаш тихо шепне ти думи във ума.
Опитай се да чуеш бързо шепота,
повярвай ми, това не е лъжа -
всяка дума е от моята уста.
Но вече думите ми шепот са за теб!
Как така от огън станах лед?
Вятър роши косата ти сега,
но защо не е моята ръка?!
Искам да видя очите ти сини,
да се сгуша в топлата прегръдка,
да усетя лека тръпка, ...