Оставих времето да помни
една отронена сълза студена
и като въглен да догаря
в жаравата с сълзи угасена...
Но... помнят още и ръцете
приведени тополи за молитва
в черната земя притиснати
молитвен дъжд да ги пречисти.
Топлината ти... и тя е още с мене,
докосваща вечерните ми мисли
разлиства ме, щом почна да мечтая
с очите ти достигам до безкрая... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация