Обичах я дори след края,
обичах я, макар че ме рани...
Безумно мила,
по-красива от ангели дори,
но с времето се озлобила -
превърнала се в огън, не спиращ да гори.
И той изгарял всяка част от нея,
изпепелил до капка всяка добрина;
превърнал я от фея в зла жена.
В роб на самотата,
бродеща из тъмнина,
във враг на светлината -
на една приятелка добра.
© Деница Всички права запазени