16.07.2011 г., 23:46 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
952 0 2

Изминах толкова път,

преди да започна да те чакам.

Пареше ми утрото 

и насърчаваше здрачът.

Изранените устни на умората 

не можеш да целунеш...

 

Безсънието на мисълта 

рисува вече другия.

© Павлина Райкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вечно е търсенето и дълъг е пътят му, успех, поздрав за стиха...
  • Добре дошла, Павлина!!!
    Ще се радвам да те чета.
Предложения
: ??:??