Защо сълзите текат, като няма да върнат времето назад?

Защо болката пулсира вътре в мен, а нищо не ме боли?

Защо мисля само как да избягам от този свят,

като случващото се сега не може да се промени?

Защо като изляза навън, един добър приятел не мога да срещна?

Защо си мечтая за живот като в някоя хубава книга,

като знам, че реалността е толкова жестока?

Защо всеки, който се прави на приятел, иска само да ти навреди?

Защо е въпросът, защо, като като нищо в него няма да се промени,

нито голямо наследство ще получи.

Защо обиди за себе си чуваш от тяхната уста

и продължаваш да им бъдеш приятел?

Защо гледат другите да обиждат, а не виждат себе си?

Защо си мислят, че са най-перфектни, като няма такъв човек?