Аз те виждам отново унесен,
със поглед, зареян в безкрая,
да мълчиш посред нашата есен,
да мечтаеш за лято сред рая.
Аз те помня безумно унесен
във сутрешна нежна омая,
упоен от любовната песен
на нощта, за която мечтая
днес, когато те няма, отнесен
от лъжите за грях посред рая.
И къде си сега, аз не зная,
но очите ти виждам в безкрая ...