Лежиш - тъмнина е.

В ума ти самота е.

А той лежи до теб, разголен,

само във съмнения облечен.

Дъхът неравномерно е разсечен,

чувайки го, чувстваш се нищожен

и подлъгващо смутен -

в миг от спомени си победен.

Очите, вперени в тавана -

учестеното ми дишане ме изморява

и без сили ме оставя.

Сърцето ми обърква се и полудява -

сякаш гръдният ми кош се разглобява.

Ребрата от надежди - те пропадат

и сърцето вече няма нищо дет' да го спасява.

Костите пробиват път през него

и вътрешността ми в кръв се наводнява.

Лежа и треската ме сполетява -

животът ми по кожата се изпарява.

Сълзите ми преливат, ослепявам.

Прегръщам те и в съня си вечен се спасявам.