Имаше ли нещо преди теб
имах ли лице и име...
или съществувам като ред
на стих, без име на любов, любими!
Дано ти бъда муза някой ден
и обожествяваш образа ми вечен,
не ще без мен да бъдеш нито ден,
макар като звезда далечен,
защото ще ме носиш тук
в сърцето, и на скъсана тетрадка,
в която пишейки за мен,
ще съм или любов, или загадка.
Имам много образи и ще живея,
през векове, планети и вселени,
в стих, в едно написан за любов
и за болки недоизживени.
© Гергана Караджова Всички права запазени