Cona (Цонка Людмилова)
34 30
19.08.2007 г., 15:58 ч.

* * * 

  Поезия
705 0 5

ххх

То е по средата между мен и теб,

между него и нея, между Ние и Другите.

Нещо средно между вчерашни новини

и утрешни дати, между истините и заблудите.

То е дребната разлика между болката и екстаза, 

между разум и сетива.

То е делничното незабележимо

като това и онова -

гръб на риба между слънцето и реката,

дълго подтискана от студа упорита трева.

Нещо средно-статистическо

като право и задължение,

като народ без крака и глава.

То наподобява полу-изпиването

на бутилка вино в средата на умората

и вечерите в чужда земя.

Много прилича на косите на мама,

която отдавна броди

по средно въртелива орбита

на средно ярка звезда.

То пробожда като нож гръдта ми,

когато ми изневеряват

средно-месечно по веднъж

и само тогава сънят ми трака със зъби,

и от очите ми се излива средно проливен дъжд.

То със сигурност е табела за никъде,

враждебно окръглила бузи на средата на пътя

между раси и цветове.

Между миг и протяжност,

между факт и илюзия,

между шепот и гласове.

Звучи като внезапно оформена музика

между крясъци и тишина.

Нещо внезапно появило се

между семеен скандал

и химн на далечна страна.

То е, всъщност, прозрение,

светулка, блеснала на лятото

върху измития тезгях.

Звук от подритнато камъче,

опит за смях и листа отронени.

Наизустени, неизпратени писма

между прелюдия и крах.

Върху масата - следи от прах...

И спомени.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??