11.10.2008 г., 12:54 ч.

* * * 

  Поезия
989 0 4

 

изповед 

Имах мечти и любов и химери...

но всичко рухна като че ли в миг...

Пречупи се нещо... какво ли?

Може би аз и силния ми дух?!

Преглъщах обиди, сълзи и неволи,

преглъщах горчивия хляб...

Уморена и сита съм вече от всичко,

загубих доверие в целия свят!...

Сърцето ми празно е, душата ми - пуста...

това ли бях аз?... Не!...

Защо допуснах да се превърна в пустиня!?

Дали ще ме спаси молитва за дъжд?!...

 

© Любка Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??