17.11.2021 г., 9:38 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
669 4 8

По-лесно е, когато си далече.

Тогава просто страдам в самота.

Горят крилата ми на тоя пламък вечен.

Боли, но знам - така е в любовта.

 

По-лесно е, когато теб те няма,

макар, затворя ли очи, си с мен.

Макар в сърцето ми да се отваря яма.

Боли, но знам - ще свърши този ден.

 

По-трудно е, когато съм със тебе

и търся мили думи да те оцветя.

И чувствам се напълно непотребен,

отнесен, смахнат, с половин душа.

 

Най-трудно е, когато те целувам.

Аз правилното място ли избрах?

По устните, лицето или другаде,

целувките ми носят само грях.

 

Най-трудно е, когато се обичаме.

Не стига за това един живот.

Безкрайност трябва, иначе ще тичаме,

прегърнати, побъркани, до гроб.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??