Оттук нататък мислите заключвам –
на тайно място ще си ги складирам.
Не ме вини – аз просто ти се случвам.
Тепърва отговорите намирам...
Уж трябва да си тръгна, а оставам.
Поставям си решетки. И забрани.
В противоречията си изтъкавам
най-страшната си тайна – любовта ми.
Да, чувството, което е по-страшно
от всичките стихии на природата.
Политнах безразсъдно в настоящето,
забравила „какво ще кажат хората”. ...