A аз пък на инат не се спасих

28.12.2024 г., 1:03 ч.

Поезия

87 1 2

Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.

Небе – на хвърлей, но нали съм дребна,
до него стигам само в своя стих.
Отвсякъде спасения ме дебнат,
а аз пък на инат не се спасих.

Разсмивам всички. Да, дори и тебе.
Разсмивам лесно себе си и тях.
И вярно, както, че си ми потребен,
е и това, че с обич оцелях.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.