Когато престанах |
да се търся в очите ти, |
когато не успявах |
да разчета устните ти |
и дори не чувах звук. |
Когато не усещах |
присъствето ти |
и в мълчанието |
и тишината |
исках да се скрия. |
Тогава разбрах, |
че преди мен |
си бе тръгнала |
любовта… |
……………………. |
А аз, защо стоя? |
© Мариана Вълкова Всички права запазени