3.04.2017 г., 13:57 ч.

А беше време 

  Поезия
998 7 17

А беше време - бързах навън да се втурна

и мислех: "С любов аз мога света да обърна."

Тогава се радваше с мен и луната,

и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"

 

Да, беше време, когато вярвах в мечтите,

и имах онзи загадъчен блясък в очите.

Сърцето от нежна любов в мен трептеше,

запяла душата ми беше!... Но беше... но беше!...

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иржи!
  • Извинявам се.Без да искам кликнах преди да съм завършила и то с правописна грешка.!Та....Майстор си на краткия разказ ,Веси!Благодаря за обяснението,но се отчаях,че в тоя безкраен списък кой нов като мен ще бъде забелязан,за да се чете?Само случайно.А на нас ни се иска...като при самолетите-да те изстрелят,за да изхвърчиш.... Днес пуснах още едно,но още "не е преминало".Още веднъж,Браво!!
  • Майстор на кратките разкади
  • Благодаря, Кате! Приятна вечер!
  • "С любов аз мога света да обърна."
    Не се спирай да мечтаеш...!
    Хареса ми стиха ти, Веси!
  • Благодаря ви, че се спряхте тук и коментирахте, Кронос, Хари, Роси, Стойчо, Георги, Йонче, Гавраиле, Роби, Иве, helpmepaintthestars, Доче, Влади! Прекрасен ден ви желая, приятели!
  • И все още може да е! Просто го поискай. Поздрав!
  • За любов винаги има време. Поздравления Еси.
  • Нека отново бъде!
  • Една лека носталгия по онова, в което сме вярвали някога...и все пак се сещаме за него. сигурна съм!!! А щом се сещаме, имам надежда според мен!!!
  • Не губи надежда - пак ще бъде!...Както казва и Стойчо, където е текло пак ще тече!...
    Поздрави, Веси!...
  • А "беше времето" отмина
    луната пак предлага ти съдбата
    от теб се иска блясъкът в очите
    и да върнеш на мечтите си крилата.
  • Страхотно е стхичето.Горе главата всичко ще е наред. Браво
  • Тече вода,там където пак е текла!И идва дъжд жадуван дълго време... Това не е ли знак,че любовта не дреме! Равносметката която протича в нас самите е общо състояние и натрупана неизбежност... Браво,Веси!😇
  • Хареса ми! И дано пак да бъде!
  • А беше време!Много хубаво написано!Поздравления!
  • Защо да не можеш пак да обичаш ? Човешката душа е необятна като космоса и понякога се влюбваме в този , който е най-малко подходящия за нас, но именно това ни прави хора-да обичаме по чувства, интелект и душевност, а не по физика, красота и сила.Поздравления Еси.
Предложения
: ??:??