Понякога е късно... а още имам сили да се боря.
Понякога е трудно... но мога да съм твоя...
Понякога ти вярвам... греша, но се надявам...
... а друг път напълно те забравям...
... наивен опит да опитам отначало.
И бърза съм в новия живот.
И мога да тичам, да пея.
Но вечер те виждам...
сам, уморен... спомням си всичко,
което беше за мен.
А някога ти беше много...
а някога вълшебства правеше за мен.
Сега си тих, несигурен... неловък...
а беше всичко - и магьосник, и принц...
сбъдната мечта в монотонния ден.
И ето - отново е сутрин,
поглеждам в мечтите, оставям те там,
обличам усмивка... гримирам с надежда...
на новия ден искам да дам шанс...
© Ина Всички права запазени