Дъжда ми се смя за това, че поливам цветята.
- Кой си ти! - ми крещя от небето облак сърдит.
И пресветна, притъмня, зашумяха листата.
Голиат се изправи за война със Давид.
А цветята не търсиха смисъл в легенди и притчи.
От водата ми пиха и разнесоха благ аромат.
Проста истина - влагата те обичаха.
Тази истина знаех - затова ги полях.
Ала облака беше сърдит и свистеше над мене
и изсипа дъжда хей така, със ведро.
А цветята оклюмаха пренапоени
и заспаха в своето кално легло. ...