Мерак да имам? Имам го в излишък!...
И колко ли мастило пропилях?...
Тетрадките... един огромен списък...
Докато един ден... разбрах...
Мерак, добре, но имам ли талант?
Огледах се във страниците разпиляни -
Открих римуван хаос, нисък старт,
и тук-там мисли по-разбрани...
Е, толкова си мога, казах плах,
поне сам зная си нивото...
А други (и това разбрах)
си мислят, че са извор на живота...
Прегърнах куцата си и саката Муза
разбрал, че е бастун на сляп, меракът.
Целунах и поезията си гологъза
и пак прописах, със ината на глупака.
Какво като не мога висша класа
от римите да сглабям във редици?
Тъй бедната ми поетична маса
поне ще радва всичките критици!
Нали все търсят със очи на лешояди
де липсва ритъм, де пък, запетая...
Другари, ето ме, подготвяйте ми клада,
накарайте ме да мълча и да си трая!
Обаче номерът е, че дори изгарящ,
аз пак с усмивка ще ви рецитирам
по папагалски глупости повтарящ,
та даже... еротично ще намигам...
Драснете клечката! Подпалката е суха!
Но огънят не ще да се разгаря...
Е, явно трябва тук критик да духа,
а ципът ми... небрежно се отваря...
14.08.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Благодаря ти още веднъж.
😊