А исках само капка да дадеш...
от цялата любов, която ти отдадох,
да бъда за сърцето ти копнеж,
да ставам всеки път, когато падам.
В спомена раняваш ме до днес...
душата ми превърна ти във бездна,
загубих и последната си чест,
вътре простичко не съм железен.
А исках само капка да дадеш...
от цялата любов, която аз ти дадох...
и болката завинаги да спреш,
че потеглил съм неистово към Ада!