Като хищни хиени дебнем плячката
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета...
а злото е превзело кръвта ни...и мислите ни.
А после наивно се молим,
този свят да бъде спасен.
Не поглеждаме в себе си,
вините на други стоварваме
и живеем живот подчинен
на хорското мнение...
Тогава за миг във нас нещо потрепва,
вглеждаме се в залеза и търсим
далечни звезди - мечтаем си тайничко
да полетим към далечни галактики...
А изгрева трепти от съвършенство,
изгрява за да стопли душите ни...
и осъзнаваме все по-често,
че страхът е този който ни държи
в лапите на железния си плен...
Тогава нещо трепва в нас -
ще бъдем истински - и хищния ни глад
да нараняваме ще отмине като
лош кошмарен сън...
Пречистваме душите си
и любов в сърцето кътаме
със мъдрост и надежда
за бъдните ни дни...
И озарени от мечти красиви
ще си подадем ръцете
и планетата ще спасим
от нас самите...
Ще бъдем съвършени и добри
и отново в нас ще заблести
изгубената божествена искрица.
Едва тогава ще дочуем -
вълшебните небесни ноти,
докоснали с любов душите ни.
И ще знаем как да сътворяваме
чудеса със мисли и светът
ще бъде спасен...
Спасен за децата ни...
А изгрева трепти от съвършенство,
все още има надежда - този свят да бъде спасен
но нека не забравяме,
че времето бърза и връщане няма назад...!
23.05.2019г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
все още има надежда - този свят да бъде спасен
но нека не забравяме,
че времето бърза и връщане няма назад...!
Катя
Благословена вечер, мили приятели!