20.09.2016 г., 16:21 ч.

А животът ни изтича... 

  Поезия » Любовна
798 0 2
Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично
бе да съм безгрижна, босонога,
днес, уви, е по-различно,
всяка нощ заспивам над тревога.
Преди повече от пет години
бях слънце денем, луната в нощта,
сега съм бурното небе. Прости ми!
Нозете ми - танцували в жарта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Moon Всички права запазени

Предложения
: ??:??