А какво друго да правим?!?

/по Т. Нова /

Да "правим любов"?! Ей тука ме вече улучи...
Нека други тълкуват Похот и Пуританство!
Не се и съмнявам: Искаш ли - то ще получиш,
забравяйки Времето и увисвайки в Пространството.

Аз, разбира, се не съм ангел, а и ти далеч не си свята,
но в минути на близост, сянка нека не пада...
За никой друг не мечтая, с теб щом се премятаме,
а свидетелите - нека далече да бягат!

Не мога бе тебе мой спасителен пояс и избавление,
скъпоценна, любима, аз знам... и съм благодарен!
Една дума за всичко и най-добрата е "съвкупление",
ама като помисля, съм доста високопарен...

Премълчаваме главното, не му даваме гласност -
така е прието.
В твоята азбука аз съм на последното място.
Ще намекна на твоето езиче за острието...
Ще разкажа как целуваш "профи" опасно...

Народната реч е едновременно богата и недоносена,
а поезията рядко допира срамните кости...
Може би, на шега, забранената тема докоснах...
"Безсрамник!" - ме заклеймете, но за влюбен е просто.

Раят не е Рай, а и Щастието не е за мене...
След сериал от нежни разпятия и инкарнации,
потънали в леки тласъци и пълзене,
"правим любов"... Какво друго, моя Грацийо?!?