А колко малко трябваше!?
А колко малко трябваше!?
Безмълвни двамата стоим,
не можем себе си да преценим
и ред в чувствата си да въдворим.
Всичко между нас е сива тишина,
преляла се в бледа светлина...
Искаме да си проговорим,
но... нищо не се получава
и в крайна сметка
само с принципите си спорим!
Безмълвни с времето се борим,
безмълвни... не с устни,
а само... с очи си говорим.
Толкова много е това,
че чак не достига
на твоята
и моята душа...
Толкова малко е това,
че чак „прелива” и пълни с болка
моята и твоята съдба...
Стаята в дълбините на сърцето ни е празна
и таз „случайна” среща
на двама ни е омразна.
Безмълвие двама ни дели,
а колко малко трябваше само!?
- Доверие, за да ни обедини.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се,че мислиш така!!!
-
Хубав стих! -
...да,така е...но най-болезнен е случая,когато Господ ти е дал дар слово,но идва момента,в който срещаш истинската любов в лицето на някой и губиш ума и дума...времето си минава и така нищо не успява да се сподели,каже или направи.Човек просто губи част от себе си!!!
Благодаря! -
А още по-хубавото е,че ние с теб имаме това доверие!!!
-
Така е мило,дете.Доверие...Поздравче.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво !