19.10.2008 г., 21:39 ч.
А колко много искам да те има
А колко много искам да те има
Ранявах те и съдих без причинно.
Червена си а бял ти бе цвета.
обляна с кръв стоеше без съзнание...
направих те: далечна от света.
И съдих аз усмивката ти истинска.
В сълзите си се давеше от мен.
копнееше за жизнено дихание,
а аз затворих истинското в плен.
А колко много искам да те има,
да бе съдбата много по-добра.
да бях прорязан аз с дълбока рана...
Обичам те! Любов ли е това?
© Михаил Михайлов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добре дошъл, Михаил!
Идваш с много силен, изстрадан стих.
Хубав е, много ми хареса.
Поздравления!!! -
истинска...и изстрадана...любов...
-
Хубав стих!Поздрави!
-
Любов е...
-
Хареса ми!
Любов ще да е... сигурно... Но не я мъчи.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Червена си а бял ти бе цвета." Долавям известна символика в това- няма да я споделя, понеже всеки вижда нещата по свой начин (нека не развалям загадката на този стих със собствени размишления).
Ранявах те и съдих без причинно.
...
обляна с кръв стоеше без съзнание...
Това повторение на "без" също ми въздейства изключително много- навява някаква ясно изразена тъга,претърпяла метаморфоза в мъка.
Изобщо ( нека не философствам повече) стиха е невероятно нежен и красив, а още по-невероятното е , че е "измйсторен" от мъж.Значи все пак и вие имате душа на цигулка!
Такава нежност и болка "пърхат" от творбата, че си личи че е дълбоко изстрадана история на самият разказвач. Поздравления!Грабнахте ме!