7.06.2007 г., 14:59 ч.

А мислех... 

  Поезия
692 1 17
Боли - така разбирам, че съм истинска,
а мислех, че живея чрез екрана
и зад завесата, когато си поискам,
ще мога да изтрия лесно раните.
Навън вали, а в мен попива смисъла
на всичкото, което щях да бъда,
ако в сценария сама не бях предписала
за себе си най-тежката присъда:
на НЕлюбов - през ноктите й-хищници,
отровата, проникнала във вените,
ще ме обезболи... но аз не искам! -
Душата ми остава на колене... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
: ??:??