Утре няма да се видим.
Aз няма да ти позвъня.
Ако пък звъннa... няма да ми вдигнеш.
Ще се замисля... ще си помълча...
Ще се загледаш във звездите,
ще си прехапеш устните за миг...
После ще си сипеш вино,
ще напишеш някой стих.
Ще пусна музика,
ще размишлявам...
Ще гледам белия таван.
Въпрос - "Дали си заслужава?"...
Ще пия две-три бири сам.
Ще си припомниш разни думи...
Ще се усмихнеш, може би.
Въпрос - "Какво се случи помежду ни?"
Ще заспиш едва Към 3...
Ще мисля за две други дами...
А може и да позвъня.
Все едната ще се хване.
Ще я поканя удома.
Ще я изпратя на закуска.
Ще видя как си ти.
Ще ме сграбчиш, ще ме пуснеш...
Ще поговорим за мечти.
Ще му звъннеш, ще те стопли.
Ще се обичате, нали...
Ще го целунеш и омаеш.
Ще те прегърне.. Ще прости.
Събуди се... Събуди се!
Леле... колко сладко спиш.
Погледни ме, говори ми!
Не обичам да мълчиш...
Имам работа и бързам.
Нямам време за игри..
Но... за секунди през ума ми мина -
"Има смисъл... може би..."