И не би било същото,
както ако го бяхме разбрали по-рано.
Може би завръщане
или това, което за нас е обичайно -
затваряме си очите,
надявайки се, бурята пак да отмине.
Сега огромни, щетите
ще оставят сама любовта да загине.
Не че изобщо не те исках преди време,
или държах да получа всичко от това.
Просто нещата вече ги няма в мене,
а не беше така, когато открих любовта.
И не би било същото,
ако се бяхме оставили да се борим.
Ако така си отвръщаме,
просто ще трябва пак да се престорим.
Аз не искам вината,
нито искам да се мразим во веки.
И ако това е цената,
да я плати, трябва тук всеки.
Не че изобщо не те исках преди време,
или държах да получа всичко от това.
Просто нещата вече ги няма в мене,
а не беше така, когато открих любовта.
Не знаехме ли, че така ще стане,
когато започнахме да се влюбваме?
Свободата завинаги ще остане
това място, където се загубвахме.
И ако твоето чувство се променя,
намираш ли вината във време,
когато една малка част от мене
е тук и е готова да вземе
друга малка част от това - вътре в тебе -
и да се примири с резултата,
а не беше така във душата...
Не че изобщо не те исках преди време,
или държах да получа всичко от това.
Просто нещата вече ги няма в мене,
а не беше така, когато открих любовта.
© Христо Андонов Всички права запазени