Сега, нощта когато тъмнината я обвзела...
Когато сърцето търси светлина!
Надеждата копнее да намери път...
Път, от който може любов да оцелее.
Гълъб Бял, скрит във клони голи...
във клюна си не носи свобода.
Оглежда се, изпаднал във тревоги!?
Кръжи над него смърт една.
Звездите греят, Пролет ухае на цветя...
Но утрото ни буди със въпроси?
Светкавици, дъжд, порой, сълзи.
А някой от това дивиденти си събира.