А после?
Начало, думи, дрaзги, плач,
ненавист и омраза, но тагава!
Обида и гневни сълзи,
две пламнали очи!
А после? После срещи,
разговори, спомени
и пак сълзи горещи
от думите неизяснени.
Приятелство неосъзнато,
но истинско, красиво!
Лъжа, мълчание, смиреност
и ежедневие със напрежение пропито.
И черна смърт, и ров дълбок,
и мокра пръст, и гроб суров,
наместо истинска любов.
А после пак сълзи и рев,
и спомени далечни,
и усмивки отлетели,
красиви думи – закъснели!
А после? Летни дни горещи,
а вътре – студ и суша.
Изречени две думи тежки
и вик за помощ в пустош.
Протегнати за милост две ръце
към празното сърце.
А после? Един жесток и тъжен край,
мечти, любов, приятелство – убити.
Един живот изпълнен с лъжи, но край
и всички думи и чувства – заличени и убити.
А в гроба?
Не ме забравяй, а спомни си
защо ти казах първа думите: „върви си“.
© Bilyana Dragulova Всички права запазени